И все ще сядам да пиша, и някак пиша все в ума си. Защо ли? Мислите минават твърде бързо и твърде сложни, за да успея да ги опитомя а за записване дори не мога да говоря.
За любов ми се пише. Едни такива тежки дълги разсъждения. Но няма да ви отегчавам. Понякога се хващам, че се лутам в размислите си - сега мисля едно, после друго, после трето, ама съвсем противоположно изглеждащо на първото. И въпреки това всички са някак... Верни.
Абе - жена.
Мислейки си за любовта, израстваме с приказките и някак все ни се струва, че тя трябва да е най-лесното нещо на света. В момента, в който намериш голямата си любов, влюбвате се безумно и всичко се превръща в цветя и рози и хайдеее - готово! Вече живеем в Рай! Способни сме да победим всички и всичко и нищо не може да се обърка.
Да ама не.
Пораствайки се оказва, че всъщност нещата съвсем не са толкова лесни, съвсем не са облечени в розови пеперудки и представата ни за нея прави "Пуф!", и се обръща с главата надолу. Разочароваме се, започваме да обвиняваме този и онзи, или пък себе си и ставаме сърдити на целия свят, страдайки. Гневни. И груби. Бесни от болка. Заради любовта.
Да ама не.
Страдаме заради себе си. Страдаме, защото правим грешки. Или защото другите правят грешки. Според нашите възгледи. А може и според своите.
Ама знаете ли какво? Никой не е безгрешен. Я се сетете за някой, на когото се възхищавате - поинтересувайте се или го питайте - как е станал това, което е? Правил ли е грешки? И ако намерите някой безгрешен - моля, доведете ми го. Много искам да се запозная с този човек. Ние сме просто хора. И знаете ли какво още?
Любовта е перфектна. Не излъскана. Не бляскава. Понякога напротив - доста поочукана и понаръфана. Минала през много тръни, чукари и бездънни ями. Преживяла урагани, потопи и пустини. С няколко леки или тежки фрактури. Но ако е оцеляла - е истинска. И точно затова е перфектна. Защото е безусловна. За да съществува тя няма нужда от присъствието на някой, тя не изчезва, заради грубата дума и не се възражда от нежното докосване. Защото тя просто Е. Там. Завинаги. Защото любов е когато душата заобича душа.
За любов ми се пише. Едни такива тежки дълги разсъждения. Но няма да ви отегчавам. Понякога се хващам, че се лутам в размислите си - сега мисля едно, после друго, после трето, ама съвсем противоположно изглеждащо на първото. И въпреки това всички са някак... Верни.
Абе - жена.
Мислейки си за любовта, израстваме с приказките и някак все ни се струва, че тя трябва да е най-лесното нещо на света. В момента, в който намериш голямата си любов, влюбвате се безумно и всичко се превръща в цветя и рози и хайдеее - готово! Вече живеем в Рай! Способни сме да победим всички и всичко и нищо не може да се обърка.
Да ама не.
Пораствайки се оказва, че всъщност нещата съвсем не са толкова лесни, съвсем не са облечени в розови пеперудки и представата ни за нея прави "Пуф!", и се обръща с главата надолу. Разочароваме се, започваме да обвиняваме този и онзи, или пък себе си и ставаме сърдити на целия свят, страдайки. Гневни. И груби. Бесни от болка. Заради любовта.
Да ама не.
Страдаме заради себе си. Страдаме, защото правим грешки. Или защото другите правят грешки. Според нашите възгледи. А може и според своите.
Ама знаете ли какво? Никой не е безгрешен. Я се сетете за някой, на когото се възхищавате - поинтересувайте се или го питайте - как е станал това, което е? Правил ли е грешки? И ако намерите някой безгрешен - моля, доведете ми го. Много искам да се запозная с този човек. Ние сме просто хора. И знаете ли какво още?
Любовта е перфектна. Не излъскана. Не бляскава. Понякога напротив - доста поочукана и понаръфана. Минала през много тръни, чукари и бездънни ями. Преживяла урагани, потопи и пустини. С няколко леки или тежки фрактури. Но ако е оцеляла - е истинска. И точно затова е перфектна. Защото е безусловна. За да съществува тя няма нужда от присъствието на някой, тя не изчезва, заради грубата дума и не се възражда от нежното докосване. Защото тя просто Е. Там. Завинаги. Защото любов е когато душата заобича душа.
Все за тази Любов пишеш...толкова ли е жадувана? :-)
ОтговорИзтриване