Somersby и роза

Новото Somersby blackberry е наистина приятно на вкус. Но твърде много време стои почти пълно. И самотно. Пред една роза. До компютъра. Не съм свикнала да го пия сама. И не мога да откъсна очи от розата. Леко ми е тъжно. Щастлива съм, че усещам този тъжен копнеж. Защото наистина усещам. Не ми се иска да лягам. Не ми се иска да легна сама в студеното празно легло. Докосвам розовите листенца, взимам розата, допирам цвета до устните си и си спомням докосването на твоите до моите... След това започвам да си спомням ръцете ти - по по кожата ми, по лицето ми, по тялото ми...  Припомням си нежната ти прегръдката, плътният допир на тялото ти до моето и топлината с която ме обгръщаш. И след това си спомням, че ще си легна сама тази вечер. И леглото ще бъде празно и студено... И знам, че няма да се събудя от целувката ти, няма да видя първо очите ти на сутринта, няма да бъда прегърната от теб...
Липсва ми моят Принц.