Магическа пръчка нямам. Не мога да изтрия безпаметно безумията, които с времето сме си причинили. Не мога с нея да върна времената, в които ръката на рамото успокояваше, прегръдката се превръщаше в убежище, споделянето беше разтуха, а в думите не се криеха отровени спомени.
Не мога да премахна желанието да се осъдим. Да използваме най-тежките сравнения, които се сетим, за да обясним на другия къде греши. Да се нараним. Отново.
Не мога с магическата пръчка да те науча да водим диалог. Но мога да ти напомня, че за монолог втори не е нужен.
Не мога да изтрия постоянното връщане назад с безкрайни обвинения. Миналото си принадлежи там. Но без излекуването му, бъдеще няма. Докато още те боли, когато се сещаш за нещо, не си го преживял и не си простил. Просто ще хвърляш кал всеки път... отново.
Защо ни е нужно да причиняваме болка на другия и на себе си?
В битката между двама, които се обичат, печеливш няма. И двамата са губещи още преди да са започнали.
Един човек, на който имам голямо доверие, наскоро ми каза, че най-хубавите неща ставали много бавно. Дано е прав.
Не мога да премахна желанието да се осъдим. Да използваме най-тежките сравнения, които се сетим, за да обясним на другия къде греши. Да се нараним. Отново.
Не мога с магическата пръчка да те науча да водим диалог. Но мога да ти напомня, че за монолог втори не е нужен.
Не мога да изтрия постоянното връщане назад с безкрайни обвинения. Миналото си принадлежи там. Но без излекуването му, бъдеще няма. Докато още те боли, когато се сещаш за нещо, не си го преживял и не си простил. Просто ще хвърляш кал всеки път... отново.
Защо ни е нужно да причиняваме болка на другия и на себе си?
В битката между двама, които се обичат, печеливш няма. И двамата са губещи още преди да са започнали.
Един човек, на който имам голямо доверие, наскоро ми каза, че най-хубавите неща ставали много бавно. Дано е прав.
Коментари
Публикуване на коментар