Научи се да искаш
Наскоро четох интересна статия за искането. По една или друга причина се замислям често за това напоследък. Та статията започваше с немалко популярната фраза "Трябва да се научим да искаме". Очаквах това да бъде поредната статия за мъжете и жените, за това как жените сме отвикнали да искаме, как можем да се справим с всичко сами (уж), без мъжете, те пък се чувстват безполезни и бла бла бла.... Е да де, но грешах.
Всички уж искаме. Няма човек, който не иска нещо. Но всъщност май се оказва, че в повечето време изискваме. Искането приема "не" за отговор. Изискването - не. До тук - добре. Абе не че е добре, но да кажем, че може да бъде и по-зле. И знаете ли кое е по-зле? Че възприемаме всяко искане като изискване.
Искам от теб - ти който стоиш пред екрана - да прочетеш тези редове до край!
Как се почувства току що? Почувства ли се все едно го изисквам от теб? Почувства ли се зле от това? А защо реши, че го изисквам от теб? Аз искам да прочетеш статията и ще се радвам ако го направиш. Но не искам да е насила. Искам да е по твое желание. И какво... в крайна сметка аз не го изисквам от теб. Тогава защо се почувства зле? Защо приемаш неправилно моето искане? Аз ли съм виновна за това?
А когато си бил дете и си искал близалка, мама казвала ли ти е "не може"? Мама не е приемала твоето искане като изискване, та как би могъл да изискваш, ти си дете. А защо сега си позволяваме да приемем, че всеки изисква нещо от нас? Не е ли грешно?
Ти!
Искам да бъдеш по-усмихнат.
Искам да бъдеш по-търпелив.
Искам да бъдеш по-внимателен с чувствата на другите.
Искам да се прибереш довечера у дома, да целунеш жена си и да и кажеш, че я обичаш.
Искам след това да я погледнеш и да и кажеш, че искаш да ти разкаже, какво мисли и няма да я съдиш прибързано.
Искам да се прибереш при мъжа си и да му кажеш, че е най-прекрасния мъж на света.
Искам след това да му сготвиш, да му направиш масаж и да му кажеш, че няма нужда да иска това от теб и че може да ти сподели всичко.
Искам да се погледнете и да си спомните защо сте заедно и какви сте били, когато сте се срещнали. Преди всички огорчения.
Сега искам по детски да започнете да се гъделичкате и да се биете с възглавници.
Но най-много искам да се обичате и да не спирате да се усмихвате.
Не го изисквам от вас, но ми се иска да го направите. Вие сте на ход... :)
Всички уж искаме. Няма човек, който не иска нещо. Но всъщност май се оказва, че в повечето време изискваме. Искането приема "не" за отговор. Изискването - не. До тук - добре. Абе не че е добре, но да кажем, че може да бъде и по-зле. И знаете ли кое е по-зле? Че възприемаме всяко искане като изискване.
Искам от теб - ти който стоиш пред екрана - да прочетеш тези редове до край!
Как се почувства току що? Почувства ли се все едно го изисквам от теб? Почувства ли се зле от това? А защо реши, че го изисквам от теб? Аз искам да прочетеш статията и ще се радвам ако го направиш. Но не искам да е насила. Искам да е по твое желание. И какво... в крайна сметка аз не го изисквам от теб. Тогава защо се почувства зле? Защо приемаш неправилно моето искане? Аз ли съм виновна за това?
Ти!
Искам да бъдеш по-усмихнат.
Искам да бъдеш по-търпелив.
Искам да бъдеш по-внимателен с чувствата на другите.
Искам да се прибереш довечера у дома, да целунеш жена си и да и кажеш, че я обичаш.
Искам след това да я погледнеш и да и кажеш, че искаш да ти разкаже, какво мисли и няма да я съдиш прибързано.
Искам да се прибереш при мъжа си и да му кажеш, че е най-прекрасния мъж на света.
Искам след това да му сготвиш, да му направиш масаж и да му кажеш, че няма нужда да иска това от теб и че може да ти сподели всичко.
Сега искам по детски да започнете да се гъделичкате и да се биете с възглавници.
Но най-много искам да се обичате и да не спирате да се усмихвате.
Не го изисквам от вас, но ми се иска да го направите. Вие сте на ход... :)
Коментари
Публикуване на коментар