Декември
Изкуствени коледни елхи.
Студени прегръдки.
Глух тътен на звънчета.
Счупени мечти.
Твърде сладко греяно вино.
Уиски в кръчма.
Празна камина. Климатик.
Купено ядене.
"Препоръчителни" партита.
Пресилени любезности.
Дигитални честитки.
***
...Искам си коледния дух. Искам да си спомня онзи трепет, който изпитвах, когато наближаваха празниците. Желанието, с което избирах най-внимателно елха, вниманието, с което я украсявах. Нетърпеливостта да зарадвам близките с подаръци. Топлината на домашното огнище и топлината на домашната храна. Усмивките. Истинските. Желанието да бъдеш с най-близките около празниците и как друго нямаше значение.
Кога всичко стана толкова изкуствено? Кога забравихме да живеем за момента? Кога всичко придоби един пластмасов напудрен вид? Откога има по-голямо значение да стоим забити в телефона, чатейки си с някого, отколкото да уважаваме компанията на хората, с които сме? Кога станахме толкова изкуствени, безчувствени и недодялани? Толкова забързани, толкова съсредоточени в работата и парите?
Къде са ми сгушените погледи, топлите прегръдки, летящите мечти, прекрасните елхи, сърдечната радост, ароматните свещи, радостта от пухкавия бял сняг? Искам си ги... Искам си приказката и ще я търся докато я намеря... Ще продължавам да недоволствам докато си я намеря. Вие си бъдете "модерни".
***
"00:01 Chestita Nova Godina
9 people like this"
***
Студени прегръдки.
Глух тътен на звънчета.
Счупени мечти.
Твърде сладко греяно вино.
Уиски в кръчма.
Празна камина. Климатик.
Купено ядене.
"Препоръчителни" партита.
Пресилени любезности.
Дигитални честитки.
***
...Искам си коледния дух. Искам да си спомня онзи трепет, който изпитвах, когато наближаваха празниците. Желанието, с което избирах най-внимателно елха, вниманието, с което я украсявах. Нетърпеливостта да зарадвам близките с подаръци. Топлината на домашното огнище и топлината на домашната храна. Усмивките. Истинските. Желанието да бъдеш с най-близките около празниците и как друго нямаше значение.
Кога всичко стана толкова изкуствено? Кога забравихме да живеем за момента? Кога всичко придоби един пластмасов напудрен вид? Откога има по-голямо значение да стоим забити в телефона, чатейки си с някого, отколкото да уважаваме компанията на хората, с които сме? Кога станахме толкова изкуствени, безчувствени и недодялани? Толкова забързани, толкова съсредоточени в работата и парите?
Къде са ми сгушените погледи, топлите прегръдки, летящите мечти, прекрасните елхи, сърдечната радост, ароматните свещи, радостта от пухкавия бял сняг? Искам си ги... Искам си приказката и ще я търся докато я намеря... Ще продължавам да недоволствам докато си я намеря. Вие си бъдете "модерни".
***
"00:01 Chestita Nova Godina
9 people like this"
***
Коментари
Публикуване на коментар