Училище по Любов

Казват, че най-красивите неща, се пишат в моментите на най-голяма болка. 

Болката просто се възприема по-лесно, защото организмите ни са станали по-чувствителни към нея. Болката, за разлика от позитивните чувства и емоции, е нещо, което научаваш от първите глътки въздух. Когато растеш и се учиш да ходиш например, ти падаш и се удряш. Усещаш болка. Неприятно е. Научаваш се, че трябва да се пазиш от нея, защото не искаш това усещане отново. И така с течение на годините сме изпитали толкова много болка, физическа и психическа, че най-малкият спомен за нея, ни въздейства силно емоционално. 

 

При позитивните чувства нещата стоят по малко по-различен начин. На тях трябва да се научиш. Едно малко дете не знае какво е обич, любов. В началото то усеща само доброто отношение от майка си, закрилата, която получава, харесва начинът, по който майчината любов го кара да се чувства, и чак след някакво изминало време, насъбирайки всички тези емоции, то се научава да обича... майка си. 

Това е странно и може би много хора ще ме заклеймят. Но обичта се учи. И ако обичта се учи с времето, а болката научаваме мигновено, как да пишем въздействащи неща извън моментите на силна болка? Когато отделяме повече време да се учим да обичаме. Или както казва лисицата от „Малкият принц“ – да опитомяваме. И тук не става дума само за хора. Както сме се научили на болката, така можем да се научим и да обичаме. Да видим нещо, да му се порадваме, да му се усмихнем, да му помогнем, да го закриляме, да се грижим за него... И накрая започваме да го обичаме. 

Ако си зададете въпроса колко време на ден отделяте за страховете си, за притесненията, тревогите, мъките, дори за онези „никакви“ настроения, които не може да определите, какъв отговор ще получите? А сега ако сметнете колко време отделяте за усмивки, радост и любов... Каква ще бъде разликата между двете? Вероятно доста незадоволителна. А негативните емоции няма нужда да бъдат подклаждани. Каква е логиката? И какъв е изводът?

Отделяйте повече време да обичате. Отделяйте повече време да се наслаждавате на нещо красиво – на облаците в небето, на цъфналото цвете, на подскачащото куче, на гальовната котка, на светлината на слънцето, на инструментите в мелодията на някоя песен, на вкуса на кафето, на вкуса на обяда – търсете удоволствието и обожанието във всичко. Намерете си своите неща, които ви  правят щастливи. Аз търся сърцата по улиците. 

Когато започнете да черпите вдъхновение от хубавите чувства, ще сте успели да поставите превес в положителната посока. И ще пишете по-красиви неща. Кой е този, който е излъгал, че най-красивите неща се пишат в моментите на най-голяма болка?