Можеш ли?

Можеш ли да тичаш с мен, свободен, с моята свобода? Свободен от пясъчни, измислени окови, градени безсмислено от мисълта?
Можеш ли да чувстваш с мен, без стон, без страх или въпреки него?
Можеш ли да правиш точно това, което чувстваш, несъобразявайки се с излишествата от мнения? Да ме прегърнеш, да ме хванеш за ръка, да ме целунеш, без да те интересува къде, кога и пред кого?
Можеш ли да ме събудиш сутринта по начина, по който аз обичам, за да започне денят ми с усмивка?

Можеш ли да ме оставиш да мечтая, просто защото обичам да го правя, дори да ми помогнеш да полетя?
Можеш ли да бъдеш до мен, когато имам нужда от прегръдката ти, от рамото ти, за да мога да се почувствам слаба?
Можеш ли да ме накараш да се чувствам жена с теб, без да се налага да бъда друга?
Можеш ли да правиш за мен малките жестове, от които имам нужда, като жена?

Можеш ли да направиш всички тези неща... без да те моля за тях?

Ако не можеш - обърни се на другата посока и повече не поглеждай към мен. Само ще си загубим времето. Ако можеш - ще познаеш в мен Онази. А тя ще те накара да се почувстваш истински Принц.