Безумна лудост

И болката пак пиша.
Защо я пиша - аз не знам.
Какво ли толкова ще пиша?
Буква, тире, запетая... точка.
Многоточие. И пак.
Ще заслушам песни тъжни
И ще заплача сама във нощта,
света ще обагря със сълзи
или с тях ще изпиша листа.
Ще погледна унило, накриво,
после тъжна усмивка ще скрия.
Ще се втренча във нещо красиво...
вино в спомени пак ще изпия.
Във момент на безумната лудост -
ще троша, ще крещя и ще блъскам!
После в миг на тихо примирие,
ще се сгуша и ще се заслушам
в приказката, която разказва сърцето,
останало пак само, безумно и клето,
ще потърся сребърна нишка към него...
И ще я издърпам - грубо, проклето!
... надявайки се то да се разнищи,
оставяйки следа по своя път -
следа от сълзи, кървища - излишни.
Нужно ли беше - и този път?